Тъжно
Потичат сълзите дъждовни.
От болка времето стене!
И с кремъка мокър се мъчи...
Слънчевия диск да запали.
И вятърът нейде изчезнал.
Сълзите дъждовни да трие не иска.
И с полъхът нежен
косите на времето той да разроши.
Подпрял глава на стъклото!
Поглед тъжен виждам аз.
Улиците пусти, с мокрота са пълни.
И бие ти в тъжен ритъм сърцето!
Мислите де са? - В дъждовния сплитък.
В капчукът на нечий перваз.
Далече в простора, небето проряза
една искра, която желае...
- Отново да върне усмихнато лято
след дъждовния ден.
На умислени хора...
Гледащи тъжно навън!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
