Тъжно
Потичат сълзите дъждовни.
От болка времето стене!
И с кремъка мокър се мъчи...
Слънчевия диск да запали.
И вятърът нейде изчезнал.
Сълзите дъждовни да трие не иска.
И с полъхът нежен
косите на времето той да разроши.
Подпрял глава на стъклото!
Поглед тъжен виждам аз.
Улиците пусти, с мокрота са пълни.
И бие ти в тъжен ритъм сърцето!
Мислите де са? - В дъждовния сплитък.
В капчукът на нечий перваз.
Далече в простора, небето проряза
една искра, която желае...
- Отново да върне усмихнато лято
след дъждовния ден.
На умислени хора...
Гледащи тъжно навън!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
