Тъжно
Къде са следите, които ми остави?
Къде е споменът, защо ме забрави?
Обичах ли те безумно или фарс?
Симулирайки чувства в грешен час.
Повярвах в мечтата или в лъжата?
Дарих недостижима обич и душата?!
Влюбих се в теб наужким без страх,
тръгнах и загубих всичко... Крах!
Дарявах мечти за копнеещото ми сърце.
Така се лъжех и живеех като леко перце.
Но ден ужасен, сън остана занапред,
изчезна, осъзнах, че само страдах вред...
Вярвам в копнежа за теб, вярно,
но за друго това веч не е давно!?
Искала съм просто мъж до мен
и да съм щастлива някой ден!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Работова Все права защищены
