14 jun 2009, 20:12

Тъжно

  Poesía
1.4K 0 1

Къде са следите, които ми остави?

Къде е споменът, защо ме забрави?

Обичах ли те безумно или фарс?

Симулирайки чувства в грешен час.

 

Повярвах в мечтата или в лъжата?

Дарих недостижима обич и душата?!

Влюбих се в теб наужким без страх,

тръгнах и загубих всичко... Крах!

 

Дарявах мечти за копнеещото ми сърце.

Така се лъжех и живеех като леко перце.

Но ден ужасен, сън остана занапред,

изчезна, осъзнах, че само страдах вред...

 

Вярвам в копнежа за теб, вярно,

но за друго това веч не е давно!?

Искала съм просто мъж до мен

и да съм щастлива някой ден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Работова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Казват, че всеки човек има 3 сърца!Едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето - истинско, тайно, за което не знае никой, освен самият него, скрито Господ знае къде.....Нека си седи скрито и да тупти от любов!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...