28 июн. 2006 г., 20:02

Тъжно

Поэзия

996 0 8

Отново чашата е празна,
а цигарата в ръцете ми дими.
Препускат мисли луди, ненаказани,
като на лента преминават изминалите дни.

Доказахме си, че отново пак сме цели,
доказахме, че вече не тъжим.
Че всичко между нас сме преживели
и по нов път забързано вървим.

Но защо тогава като чашата съм празна,
защо цигарата единствена гори?
Нима единствената мисъл ненаказана
е да върна всички наши дни?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Crystal (Малена)

Поезията затова е поезия, че авторът да има свобода да употребява думи на места където в нормалната реч не би могъл. Въпрос на вътрешно чувство. Още повече, че в поезията си влагам мои чувства, а не на някой друг и щом съм написала ненаказани вместо неизказани, значи имам нещо предвид и смисълът е много по-дълбок отколко изглежда на пръв поглед. Поздрав.

2006-07-08T17:22:00+03:00
deyana (Деяна)

Браво!!!

2006-06-29T09:54:39+03:00
катебате (Екатерина Банска)

Поздрав,Кристал!

2006-06-29T03:35:18+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Ритъма е нарушен на няколко места, а и мисли неизказани ще звучи по-добре от "мисли ненаказани" както казва и Злати!

2006-06-29T02:18:09+03:00
изречена (Мая Попова)

идеята е хубава, но можеш малко да помислиш за дооформянето и.

2006-06-28T23:17:22+03:00