Crystal (Малена)
29 14
28 июн. 2006 г., 20:02

Тъжно 

  Поэзия
736 0 8
Отново чашата е празна,
а цигарата в ръцете ми дими.
Препускат мисли луди, ненаказани,
като на лента преминават изминалите дни.

Доказахме си, че отново пак сме цели,
доказахме, че вече не тъжим.
Че всичко между нас сме преживели
и по нов път забързано вървим.

Но защо тогава като чашата съм празна,
защо цигарата единствена гори?
Нима единствената мисъл ненаказана
е да върна всички наши дни?

© Малена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поезията затова е поезия, че авторът да има свобода да употребява думи на места където в нормалната реч не би могъл. Въпрос на вътрешно чувство. Още повече, че в поезията си влагам мои чувства, а не на някой друг и щом съм написала ненаказани вместо неизказани, значи имам нещо предвид и смисълът е много по-дълбок отколко изглежда на пръв поглед. Поздрав.
  • Браво!!!
  • Поздрав,Кристал!
  • Ритъма е нарушен на няколко места, а и мисли неизказани ще звучи по-добре от "мисли ненаказани" както казва и Злати!
  • идеята е хубава, но можеш малко да помислиш за дооформянето и.
  • Нима единствената мисъл ненаказана

    Не е ли по-удачно да употребиш в този смисъл неизказана.
    Само предложение.
  • Гледай напред,не се обръщай,нека остане само спомена!Живота продължава,Кристал! Поздрави за стиха! 6
  • Отминалите дни не се завръщат,
    изпушена цигара не дими.
    Разбита чаша няма пълна,
    затуй напред веч гледай ти!

    Поздрави, Малена!!!
Предложения
: ??:??