Тъжно, но вярно

22 мар. 2008 г., 18:03

Поэзия » Любовная

563 1 2

Глупаво е как пропиляхме времето.

Като се замисля понякога,

избухвам в смях.

Интересно, но ти така и не се отказа,

продължи да вярваш

както никога не го повярвах аз.

Но сега е по-различно,

вече нямаме шанс,

дори да искаме, не можем

да си върнем дните и всичко,

което беше от значение за нас.

Имахме толкова мечти,

а само как ги пропиляхме...

В нашата приказка нямаше място за страх.

Сега дори и миг не можем да си върнем,

тъжно, но вярно... търсим се пак.