Mar 22, 2008, 6:03 PM

Тъжно, но вярно 

  Poetry » Love
588 1 2

Глупаво е как пропиляхме времето.

Като се замисля понякога,

избухвам в смях.

Интересно, но ти така и не се отказа,

продължи да вярваш

както никога не го повярвах аз.

Но сега е по-различно,

вече нямаме шанс,

дори да искаме, не можем

да си върнем дните и всичко,

което беше от значение за нас.

Имахме толкова мечти,

а само как ги пропиляхме...

В нашата приказка нямаше място за страх.

Сега дори и миг не можем да си върнем,

тъжно, но вярно... търсим се пак.

© Стеси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??