Тъжно, но вярно
Глупаво е как пропиляхме времето.
Като се замисля понякога,
избухвам в смях.
Интересно, но ти така и не се отказа,
продължи да вярваш
както никога не го повярвах аз.
Но сега е по-различно,
вече нямаме шанс,
дори да искаме, не можем
да си върнем дните и всичко,
което беше от значение за нас.
Имахме толкова мечти,
а само как ги пропиляхме...
В нашата приказка нямаше място за страх.
Сега дори и миг не можем да си върнем,
тъжно, но вярно... търсим се пак.
© Стеси All rights reserved.
