Тъжно... За младостта
Тъжно... За младостта...
Както розата, откъсната от храста свой,
за присаждане е вече непригодна,
така и младостта ми, замряла сред покой,
не би могла да полети свободна...
Разгърдената страст на мислите момчешки
как летеше дръзка и неуловима!...
Сега притихна... В закърпените дрешки
на есента ми... С предчувствие за зима...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены