Тъжно... За младостта...
Както розата, откъсната от храста свой,
за присаждане е вече непригодна,
така и младостта ми, замряла сред покой,
не би могла да полети свободна...
Разгърдената страст на мислите момчешки
как летеше дръзка и неуловима!...
Сега притихна... В закърпените дрешки
на есента ми... С предчувствие за зима...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Всеки сезон с красотата си!
Поздрави!