18 июн. 2006 г., 23:14

Тъжното момче

1.7K 0 3

Тъжното момче вървеше

стиснало зъби.

Крачеше уверено напред -

отзад бе миналото.

Не го желаеше.

Мръсно и горчиво,

пълно с болка и лъжи.

Искаше щастие,

търсеше щастие.

Не моментно,

спомени от него много.

Искаше тишина...

Дълбока тишина,

топъл слънчев лъч,

ласки.

Кой ли бе пътят към тях?

Защо винаги трябваше да има път?

Защо?!

Болеше го.

Буца, заседнала в гърлото.

То даваше всичко:

получи фалш.

Искаше да поседне...

Къде?

Нямаше път.

Нямаше нищо.

Утеши го!

Погали го!

Дай му надежда.

Капка.

Достатъчна.

Пътека.

Хвани го за ръка и го води!

Нека спре тъгата.

Тъжното момче е тук до теб

във мислите си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми харесва, личи че е написано с много чувства ! Браво !
  • Най- безумните ни надежди и най- смелите ни мечти се раждат в моментите на най- голяма тъга..
    И тогава срещаме своите хора- пътеки...
    Докосва твоят стих!6
  • Георги,много е чувствено!Браво

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...