Тълкуване на миражите
ТЪЛКУВАНЕ НА МИРАЖИТЕ
Пейзажът заблуждава сетивата.
А жабешкият хор е твърде рехав.
Събрало жар от тлеещото лято,
е кестенчето в топлата ми дреха.
Присъни ми се синя пеперуда,
която на дланта ми кацна нежно.
Бащица на кристал и изумруди –
морето беше тихо и безбрежно.
И заваля. Не спират дъждовете,
отмиват от земята всеки спомен –
за цвят и плод, а цялата планета
е като нерв – до дъното оголен.
Навярно затова ще дойде зима –
да ме приспи с упойката си ледна,
да ми нашепва, че и пролет има.
И трябва да я чакам – до последно.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
