Тъмната страна на любовта
      
С дихание на пролет тя нахлува...
С полета на птица пропътува...
Със мощен вихър тя препуска,
жадно вкопчва се, не пуска.
С ноктите на вещица те хваща
и в свят на дива лудост те отпраща.
Взима всяка клетка, пулсираща във теб,
със нея танцува сякаш балет...
Гали те с перце, а после... те пронизва -
от кървящата ти рана ден след ден си близва...
Примамва те със блясъка на изгрева вълшебен,
вдишва те със въздуха за тебе тъй потребен,
всмуква кръв от вените ти жадно, ненаситно...
Превръща те в дете - от невинно в любопитно.
Събужда в тебе трепети, и мисли, и желания,
но за теб остава мания с напразни обещания...
                                                          
 27.08.2006г.