Apr 14, 2007, 12:47 AM

Тъмната страна на любовта

  Poetry
1.2K 0 1
 Тъмната страна на любовта
      
С дихание на пролет тя нахлува...
С полета на птица пропътува...
Със мощен вихър тя препуска,
жадно вкопчва се, не пуска.
С ноктите на вещица те хваща
и в свят на дива лудост те отпраща.
Взима всяка клетка, пулсираща във теб,
със нея танцува сякаш балет...
Гали те с перце, а после... те пронизва -
от кървящата ти рана ден след ден си близва...
Примамва те със блясъка на изгрева вълшебен,
вдишва те със въздуха за тебе тъй потребен,
всмуква кръв от вените ти жадно, ненаситно...
Превръща те в дете - от невинно в любопитно.
Събужда в тебе трепети, и мисли, и желания,
но за теб остава мания с напразни обещания...
                                                          
 27.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...