Apr 14, 2007, 12:47 AM

Тъмната страна на любовта

  Poetry
1.2K 0 1
 Тъмната страна на любовта
      
С дихание на пролет тя нахлува...
С полета на птица пропътува...
Със мощен вихър тя препуска,
жадно вкопчва се, не пуска.
С ноктите на вещица те хваща
и в свят на дива лудост те отпраща.
Взима всяка клетка, пулсираща във теб,
със нея танцува сякаш балет...
Гали те с перце, а после... те пронизва -
от кървящата ти рана ден след ден си близва...
Примамва те със блясъка на изгрева вълшебен,
вдишва те със въздуха за тебе тъй потребен,
всмуква кръв от вените ти жадно, ненаситно...
Превръща те в дете - от невинно в любопитно.
Събужда в тебе трепети, и мисли, и желания,
но за теб остава мания с напразни обещания...
                                                          
 27.08.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...