16 авг. 2004 г., 20:14

Тъмнина

Поэзия

1.6K 0 3

Тъмнина

Цветята весело цъвтяха,
птиците летяха в небесни висини
и тревите смеличко растяха,
но гръм внезапен всичко заслепи...

Почувствах нещо странно в своята душа
и без да искам затворих очите си,
попаднах в свят от безкрайна тъмнина,
който превземаше дните ми...

Този свят стана моя съдба
и в него завинаги аз ще живея,
сама на тази тъмна земя -
за капчица любов аз милея...

Да виждам със очите си не мога,
но с душата си усещам всеки зов!
Аз съм като всички хора,
аз имам право на живот!

На всички слепи хора!
Уважавайте ги!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Alyaska (Суси)

Тъжно е, но това е действителността

2007-01-22T17:40:08+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Хубаво и истинско.
Болезнена тема,
прекрасен апел.

Поздрав и усмивка.

2006-09-12T22:05:19+03:00
ioana_mishel (Михаела Михайлова)

поздравявам те за прекрасното стихотворение и за идеята да апелира6 4рез поезия!6

2006-09-12T21:32:56+03:00