Lostress (Слънчево момиче) Lostress (Слънчево момиче)
20
Aug 16, 2004, 8:14 PM

Тъмнина

  Poetry
1.6K 0 3
Тъмнина

Цветята весело цъвтяха,
птиците летяха в небесни висини
и тревите смеличко растяха,
но гръм внезапен всичко заслепи...

Почувствах нещо странно в своята душа
и без да искам затворих очите си,
попаднах в свят от безкрайна тъмнина,
който превземаше дните ми...

Този свят стана моя съдба
и в него завинаги аз ще живея,
сама на тази тъмна земя -
за капчица любов аз милея...

Да виждам със очите си не мога,
но с душата си усещам всеки зов!
Аз съм като всички хора,
аз имам право на живот!







На всички слепи хора!
Уважавайте ги!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчево момиче All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0