Lostress (Слънчево момиче) Lostress (Слънчево момиче)
20
16.08.2004 г., 20:14

Тъмнина

1.6K 0 3
Тъмнина

Цветята весело цъвтяха,
птиците летяха в небесни висини
и тревите смеличко растяха,
но гръм внезапен всичко заслепи...

Почувствах нещо странно в своята душа
и без да искам затворих очите си,
попаднах в свят от безкрайна тъмнина,
който превземаше дните ми...

Този свят стана моя съдба
и в него завинаги аз ще живея,
сама на тази тъмна земя -
за капчица любов аз милея...

Да виждам със очите си не мога,
но с душата си усещам всеки зов!
Аз съм като всички хора,
аз имам право на живот!







На всички слепи хора!
Уважавайте ги!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слънчево момиче Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0