Ксиана (Яница Ботева)
78 695
22 мая 2007 г., 15:03

Тъмнина 

  Поэзия
742 0 6
Тъмно е в стаята, тихо е тук,
пак съм самичка, при мен няма друг,
с мислите свои, със свойте мечти
пак разговарям... Животът лети...

Да, отминават красивите дни
с много надежди и с много сълзи,
с много усмивки, с щастливи лица,
с дълбоко ранени, но живи сърца.

От всичко това има в мене по малко
мъка и радост, сълзи и надежди...
Май съжалявам... Разбира се, жалко
за моето вече отминало детство,

когато безгрижно се реех в звездите,
когато животът за мен бе игра...
О да, и сега се играят игрички,
но тоз път с жестоката, глуха Съдба.

© Яница Ботева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??