May 22, 2007, 3:03 PM

Тъмнина

  Poetry
937 0 6
Тъмно е в стаята, тихо е тук,
пак съм самичка, при мен няма друг,
с мислите свои, със свойте мечти
пак разговарям... Животът лети...

Да, отминават красивите дни
с много надежди и с много сълзи,
с много усмивки, с щастливи лица,
с дълбоко ранени, но живи сърца.

От всичко това има в мене по малко
мъка и радост, сълзи и надежди...
Май съжалявам... Разбира се, жалко
за моето вече отминало детство,

когато безгрижно се реех в звездите,
когато животът за мен бе игра...
О да, и сега се играят игрички,
но тоз път с жестоката, глуха Съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...