May 22, 2007, 3:03 PM

Тъмнина

  Poetry
943 0 6
Тъмно е в стаята, тихо е тук,
пак съм самичка, при мен няма друг,
с мислите свои, със свойте мечти
пак разговарям... Животът лети...

Да, отминават красивите дни
с много надежди и с много сълзи,
с много усмивки, с щастливи лица,
с дълбоко ранени, но живи сърца.

От всичко това има в мене по малко
мъка и радост, сълзи и надежди...
Май съжалявам... Разбира се, жалко
за моето вече отминало детство,

когато безгрижно се реех в звездите,
когато животът за мен бе игра...
О да, и сега се играят игрички,
но тоз път с жестоката, глуха Съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...