10 дек. 2015 г., 00:04

Тъмнина 

  Поэзия » Философская
333 0 0

В тъмнината срещнах си приятел

Идеален, мълчалив и тих

Седя самичка, той до мене

И той самотен, аз открих

 

Светът не е за двама, казах аз

И той ми кимна и се съгласи

Вълните неразделни, но и те самотни

Защото светът не се мърси

 

Тъй мръсен, тъй студен

Светът открива своите обятия

Пристъпи във храма, там сме двама

Каза ми, недей да плачеш, тук измама няма...

 

18.06.2015 // Писано в най-лошите моменти от живота ми, седяща на една пейка в 9ч. вечерта, пушейки цигара, избягала от нас и от света.

© Астрал Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??