Dec 10, 2015, 12:04 AM

Тъмнина

583 0 0

В тъмнината срещнах си приятел

Идеален, мълчалив и тих

Седя самичка, той до мене

И той самотен, аз открих

 

Светът не е за двама, казах аз

И той ми кимна и се съгласи

Вълните неразделни, но и те самотни

Защото светът не се мърси

 

Тъй мръсен, тъй студен

Светът открива своите обятия

Пристъпи във храма, там сме двама

Каза ми, недей да плачеш, тук измама няма...

 

18.06.2015 // Писано в най-лошите моменти от живота ми, седяща на една пейка в 9ч. вечерта, пушейки цигара, избягала от нас и от света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Астрал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...