Излюпена-новородена,
съсипана от мъка -
плачеща невинно и безпричинно
за ужасния живот...
болезнената рана от теб
побърква ме за миг.
Докоснеш ли ме,
прераждам се отново и отново.
Търсейки те навсякъде,
губя частица живот.

Ела, ела и ме прегърни.
Дай ми силата, която желая
и всичо женско в мен събуди.
Направи ме щастлива, 
седейки до мен.
Милни ме, целуни ме,
една красива дума ми кажи,
разтопи ме с топлината си,
защото съм премръзнала
в тоя студ и лед.
Остани при мен...
с надежда и красив живот.