4 сент. 2007 г., 14:35

Търсене

876 0 3
                                 И пак ще хвана ръката ти,
                                 пристигнала от далеч и дълго чакана.
                                 Може би ще е груба и ужасна,
                                 но знам, че сърцето е прекрасно.

                                И ти ми липсваше, макар да знаех,
                                че ще срещна принца.
                                Търсих, гледах, подминавах,
                                но истинския не забелязвах.
                                А бродих къде ли не...
 
                                 Скитах се, мечтаех,
                                 а ти си чакал мене...
                                 Толкова се заблуждавах!
                                 Теб ли търсих или ти мене?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Желязкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...