Sep 4, 2007, 2:35 PM

Търсене

  Poetry
881 0 3
                                 И пак ще хвана ръката ти,
                                 пристигнала от далеч и дълго чакана.
                                 Може би ще е груба и ужасна,
                                 но знам, че сърцето е прекрасно.

                                И ти ми липсваше, макар да знаех,
                                че ще срещна принца.
                                Търсих, гледах, подминавах,
                                но истинския не забелязвах.
                                А бродих къде ли не...
 
                                 Скитах се, мечтаех,
                                 а ти си чакал мене...
                                 Толкова се заблуждавах!
                                 Теб ли търсих или ти мене?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Желязкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...