7 июн. 2009 г., 11:25

Търсещата

601 0 1

ТЪРСЕЩАТА

 

От тялото безкрайно на Твореца,

съблазнена от земни красоти,

откъснала се мъничка частица,

за да полети.

 

Облякла се в човешко тяло,

копнежите си скрила зад очи.

Но тогава паднали крилете ù

и станала съвсем обикновена.

 

Животът нагърбил я с товар

непоносим, с тъги човешки до забрава.

Но от Твореца дадения дар

продължила да раздава.

 

Но скоро я погълнала заблуда,

претопила се в човешкото зло.

Останала сама, да броди луда,

с копнежите си за добро.

 

Оттогаз тя вечно търси

през трудностите в земния живот

своето изгубено начало,

единението свое с Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...