27 апр. 2017 г., 21:32

Търси се

536 0 0

Търси се!

 

(Не визирам никого, просто една самоирония)

 

Тръгнах кръшно към мегдана,
ама нали се малко позабрайвам,
достойнството си клетото потърсих,
все някъде закътано остайвам.

Бръкнах в джоба – няма го, ей на,
па се поразмислих, где така!
Ще да видя в шкафа със илачи,
малко нервно днес ми се видя.

Слезнах в мазето при бъчвата със вино,
дали пък не е пило – пустий му акъл,
да изтъркаля там във пършуляка,
и да е заспало скрито под чадър.

Ама няма! Хукнах аз към двора,
бях садила китки и сардели,
дъл' не съм го бучнала и него,
та да земе да цъфти и пее.

Брей, че търсене голямо падна,
даже в бабиния оръфан скрин,
нравственост е тръгнало да учи,
за депутатин – важен господин.

Па си рекох, даскалския му характер,
има ред и дисциплина,
с пенсията крета, все да стига,
за илачи разни и супа от коприва.

В курника се вдигна олелия,
влезнах, та да видя и от там,
петела и кокошките-носачки,
кълвяха го, а то почервеняло бе от срам!

Грабнах го под душа да го лъсна,
че да има вид и да е вървежно,
изтръсках го и сложих го във джоба,
ей накрая – тръгна ми надеждно!


Елеонора Крушева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...