22 мар. 2008 г., 08:38

Търсих се... Намерих те...

1K 0 18

Излязох навън

да помилвам луната,

намерих мъгла,

изгубих се в мрака…

Сякаш сама бях

зад завеса -

от объркани чувства излята...

Аз бродех в мъгла…

… в самота…

Единствена бях…

Нямаше никой…

Нямаше нищо…

Не виждах звездите дори,

които до скоро ръководеха пътя ми…

Дочувах нежен стон…

,,Сама ще се справиш’’ -

прошепна  ми ти…

А търся се в себе си…

Търся се…

… изгубена надежда…

… прашен образ на зората…

... скрит писък на душата…

Не ме е страх…

Подсвирквам си…

Танцувам даже…

с призрачните силуети на тъгата…

Не ме е страх…

… дори в мъглата…

А падах вече толкоз пъти…

и губех се…

намирайки  се в тебе…

Изгубих се в очите ти…

или едва тогава се намерих…

Намерих се в душата…

която носеше онази нощ…

когато търсих се в мъглата…

Търсих се…

Намерих те…

 

21.03.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ем Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...