22 mar 2008, 8:38

Търсих се... Намерих те...

  Poesía
1K 0 18

Излязох навън

да помилвам луната,

намерих мъгла,

изгубих се в мрака…

Сякаш сама бях

зад завеса -

от объркани чувства излята...

Аз бродех в мъгла…

… в самота…

Единствена бях…

Нямаше никой…

Нямаше нищо…

Не виждах звездите дори,

които до скоро ръководеха пътя ми…

Дочувах нежен стон…

,,Сама ще се справиш’’ -

прошепна  ми ти…

А търся се в себе си…

Търся се…

… изгубена надежда…

… прашен образ на зората…

... скрит писък на душата…

Не ме е страх…

Подсвирквам си…

Танцувам даже…

с призрачните силуети на тъгата…

Не ме е страх…

… дори в мъглата…

А падах вече толкоз пъти…

и губех се…

намирайки  се в тебе…

Изгубих се в очите ти…

или едва тогава се намерих…

Намерих се в душата…

която носеше онази нощ…

когато търсих се в мъглата…

Търсих се…

Намерих те…

 

21.03.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...