Търсих се... Намерих те...
Излязох навън
да помилвам луната,
намерих мъгла,
изгубих се в мрака…
Сякаш сама бях
зад завеса -
от объркани чувства излята...
Аз бродех в мъгла…
… в самота…
Единствена бях…
Нямаше никой…
Нямаше нищо…
Не виждах звездите дори,
които до скоро ръководеха пътя ми…
Дочувах нежен стон…
,,Сама ще се справиш’’ -
прошепна ми ти…
А търся се в себе си…
Търся се…
… изгубена надежда…
… прашен образ на зората…
... скрит писък на душата…
Не ме е страх…
Подсвирквам си…
Танцувам даже…
с призрачните силуети на тъгата…
Не ме е страх…
… дори в мъглата…
А падах вече толкоз пъти…
и губех се…
намирайки се в тебе…
Изгубих се в очите ти…
или едва тогава се намерих…
Намерих се в душата…
която носеше онази нощ…
когато търсих се в мъглата…
Търсих се…
Намерих те…
21.03.2008
© Ем All rights reserved.
