Търсихте толкова дълго
с изпълнено с вяра сърце,
но за жалост дори тихомълком
все срещах различно лице.

Вплетено в пламъци огнени
с обгорели мечти и душа,
без порив в сърцето, оголено,
изгубило докрай любовта.

В стихии дъждовни те срещах,
до кости подгизнал от гняв,
в душата без обич гореща
и радост лишена от смях.

Във болката все те намирах
от раните, дето кървят,
нанесени без да разбирах
за какво, докога ще болят.

Не намерихте, какъвто исках
от любов и радост окрилен,
но времето си данъка поиска
и взе душите ни във плен.

Не познали истински страстта
от думи неизказани на време,
днес няма я, замина любовта
завинаги във някакво безвремие.