Търся себе си макар че знам къде съм.
Изпитвам своето сърце, дали!?
Дали не се преструвам че съм съдник
а може би илюзия е че се чувствам сам.
Играта няма правила... а тя копнежи ражда
човека плаща за болните неща
защото те са изкопирани от грешка.
Сълза, камбана... мирис на тамян.
И дяволът очи извръща... не понася
вече не с лъжата сабя да кръстоса.
а охлювът, макар и плужек
успява да направи път...
Пътят на една реформа
за нов изискан кръстопът.
© Ангел Все права защищены
При това и особено актуален.
"Пътят на една реформа
за нов изискан кръстопът."
"човека плаща за болните неща
защото те са изкопирани от грешка.
Сълза, камбана... мирис на тамян."
...А охлювите винаги просперират!
Поздравление за написаното!