12 нояб. 2012 г., 14:53

Търся издател

3.2K 0 43

Търся издател

Как липсваше в родàта ни писател...
Реших се тази ниша да запуша.
И ето ти късмет - мастит издател
покани ме - таланта да изслуша.
Накиприх се в най-новите си дрешки -
все пак не всеки ден такива срещам.
Мастит бе - с мас омазан смешко,
надул се като пуяк, ми се блещи.
Приседнах плахо (срещата бе в кръчма!),
огледах се - да видя барем книги,
а смешкото ме сръчка да поръчвам,
че гладен бил, а средства не достигат.
Стотинките наум във портмонето
броих си и преглъщах над менюто.
Преструвах се, че с него съм заета,
докàто съществото се хрантути.
За книгата едва отворих дума,
приготвих ръкописи да покажа...
и в следващия миг изгубих ума -
не искал да прелисти листче даже!
А, фъфлейки, не спря да каканиже
каква услуга ми предлага само
и, видиш ли, издател колко грижи
си има на главата! Мелодрама!
Безмълвно вперих поглед във лекето,
полегнало на вехта вратовръзка,
изслушах в резюме и битието
през дъжд от развълнували се пръски...
Какъв издател?! Боже! Смехория!
Я плюй си на петите - се изръчках.
ИзЯтел е на мръвки във чиния...
Но аз съм си единствено за пръчка!
Въздъхнах и повиках сервитьора,
геройски се преборих с тежка сметка...
Оставих да се пули ококорен
"издателя" - ловецът на поет(к)и.
Приключи легендарната ми сага.
Родàта - без писател е вовеки.
Поуката? Дебелата тояга
не сочи все към вярната пътека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....