Търся издател
Търся издател
Как липсваше в родàта ни писател...
Реших се тази ниша да запуша.
И ето ти късмет - мастит издател
покани ме - таланта да изслуша.
Накиприх се в най-новите си дрешки -
все пак не всеки ден такива срещам.
Мастит бе - с мас омазан смешко,
надул се като пуяк, ми се блещи.
Приседнах плахо (срещата бе в кръчма!),
огледах се - да видя барем книги,
а смешкото ме сръчка да поръчвам,
че гладен бил, а средства не достигат.
Стотинките наум във портмонето
броих си и преглъщах над менюто.
Преструвах се, че с него съм заета,
докàто съществото се хрантути.
За книгата едва отворих дума,
приготвих ръкописи да покажа...
и в следващия миг изгубих ума -
не искал да прелисти листче даже!
А, фъфлейки, не спря да каканиже
каква услуга ми предлага само
и, видиш ли, издател колко грижи
си има на главата! Мелодрама!
Безмълвно вперих поглед във лекето,
полегнало на вехта вратовръзка,
изслушах в резюме и битието
през дъжд от развълнували се пръски...
Какъв издател?! Боже! Смехория!
Я плюй си на петите - се изръчках.
ИзЯтел е на мръвки във чиния...
Но аз съм си единствено за пръчка!
Въздъхнах и повиках сервитьора,
геройски се преборих с тежка сметка...
Оставих да се пули ококорен
"издателя" - ловецът на поет(к)и.
Приключи легендарната ми сага.
Родàта - без писател е вовеки.
Поуката? Дебелата тояга
не сочи все към вярната пътека!
© Мая Попова All rights reserved.
