Търся се
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост,
които господстват в живота ми пак?
И спомени нови от сън да ме вдигат –
не съм като птица, затворена в клетка.
И още жадувам за мигове сладост.
Претърсвам килера за някой петак,
но вещи прастари оттам ми намигат.
Остава за мен неплатената сметка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Bo Boteva Все права защищены
