Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост,
които господстват в живота ми пак?
И спомени нови от сън да ме вдигат –
не съм като птица, затворена в клетка.
И още жадувам за мигове сладост.
Претърсвам килера за някой петак,
но вещи прастари оттам ми намигат.
Остава за мен неплатената сметка.
© Bo Boteva All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
