Търся се
Преливам с фуния остатъци младост,
събирам ги – колкото литър коняк.
Отпивам и сънища цветни ме стигат,
завиват душата ми вместо с наметка.
Дали ми останаха капчици радост,
които господстват в живота ми пак?
И спомени нови от сън да ме вдигат –
не съм като птица, затворена в клетка.
И още жадувам за мигове сладост.
Претърсвам килера за някой петак,
но вещи прастари оттам ми намигат.
Остава за мен неплатената сметка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Bo Boteva Всички права запазени
