19 апр. 2008 г., 17:35

Търся си крилата

987 0 12
Блуждаех сред тунелите на мрака
и вдишвах през пролуките отрова.

Задъхвах се отчаяно. Но чаках.
Опитвах се отново и отново
кръвта си вледенена да разтворя,
праха от дробовете да изчистя.

... Но с прилепите денем си говорех,
а тайно всяка нощ сънувах птици.
И с утрото мъчително възкръсвах.
Политах към простора необятен...

Внезапно нещо в мене се разкъса.
... И тръгнах да си търся пак крилата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тягостно усещане, което обаче се разсейва от образа на крилата.
    Особено, вълнуващо стихотворение, леко мистично.
  • ... Но с прилепите денем си говорех,
    а тайно всяка нощ сънувах птици.

    Да!
  • Ти само временно си без тях, мила Бианка!
    Аз вярвам, че пак ще полетиш!
    Прегръщам те!
  • Ти винаги си там, високо в поезията!!!
  • Безспорно най-изчистеният стих за този уикенд, поне от онези, които прочетох. Хич не се учудвам, че е твое дело. Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...