5 июн. 2006 г., 07:36

Търся старите пътеки 

  Поэзия
725 1 8
Но търся още старите пътеки,
отбивайки от магистрали и шосета,
от улиците градски...
Търся!

Вървя през пясъчни пустини,
И следвам слънцето над Персия.
Барутът не мирише там,
кръвта заровена е в пясъка.

И търся още старите сонети,
И прося милостиня:
- Изпейте ми един куплет!-
Овчарю,засвири ми с вековете!

Кръстовища и новини,
Объркващи и стряскащи...
Умиращи, не раждащи!
Убиващи,премляскващи!

“Животът е пустиня с малко локви”.
Това чета от старите поети.
Не искам да повярвам в тези текстове,
И търся още старите пътеки...

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих, Ясене! Поздрав!
  • Ще ги намерим някога тези пътеки... вероятно, когато стигнем до дъното.
  • Искрено благодаря на всички!!!
  • Чехов беше казал нещо за пътеките,но не смея да го перифразирам,защото съм эабравила точния цитат.Но твоят стих ще запомня,обещавам.Поздрав!
  • Все повече ме изненадваш приятно
    Отново моето - !!!
  • “Животът е пустиня с малко локви”.
    Това чета от старите поети.
    Не искам да повярвам в тези текстове,
    И търся още старите пътеки...
    ....................................

    Поздрав, Ясене! "На този, който знае къде отива, светът му дава път"


  • Много смислен стих, харесва ми!
  • Няколко пъти прочетох стихът ти!
    Грабна ме,трогна ме!
    Не забравяй старите пътеки, но винаги търси нови!
    Браво!
Предложения
: ??:??