Търся старите пътеки
отбивайки от магистрали и шосета,
от улиците градски...
Търся!
Вървя през пясъчни пустини,
И следвам слънцето над Персия.
Барутът не мирише там,
кръвта заровена е в пясъка.
И търся още старите сонети,
И прося милостиня:
- Изпейте ми един куплет!-
Овчарю,засвири ми с вековете!
Кръстовища и новини,
Объркващи и стряскащи...
Умиращи, не раждащи!
Убиващи,премляскващи!
“Животът е пустиня с малко локви”.
Това чета от старите поети.
Не искам да повярвам в тези текстове,
И търся още старите пътеки...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени