igmishev (Иван Мишев)
47 64
25 дек. 2009 г., 14:42

Търся те, обич 

  Поэзия » Любовная
1151 1 4

Пребродих света аз да те търся,

земята пребродих нашир и надлъж.

Сто пъти умирах, после възкръсвах

сред гори, поляни и полета от ръж.

 

Морета преплувах да те намеря,

дълбоки, жестоки, безбрежни води.

Сто делфина изпратих потеря

да те открият сред русалки - жени.

 

Прелитах високо с вълшебни криле,

където никой не беше долитал.

Сто звезди повдигат рамене

и ми казват Луната да питам.

 

А тя, самата разделена на две,

смръщено-усмихната ме поглежда:

- Как не разбраха тези мъже,

че любовта е само... Надежда.

 

 

Честито Рождество на Всички!

Бъдете живи и здрави и вярвайте - и в невъзможните неща!

© Иван Мишев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Докосващ, с вълшебната си образност, стих!
    Любовта е светлината, която идва до нас от царството на звездите, с лазурна висота и събужда у нас желанието за чудо и красота!
  • Сбъдване и на невъзможните неща! Може пък да са възможни!
  • Защо не,Дора? Потеря е от " потърсих", на диалект "потерах". Щом ще търсят русалки,защо да не са делфини? Весела Коледа.
  • потеря делфини?!
Предложения
: ??:??