Търся те, обич
Пребродих света аз да те търся,
земята пребродих нашир и надлъж.
Сто пъти умирах, после възкръсвах
сред гори, поляни и полета от ръж.
Морета преплувах да те намеря,
дълбоки, жестоки, безбрежни води.
Сто делфина изпратих потеря
да те открият сред русалки - жени.
Прелитах високо с вълшебни криле,
където никой не беше долитал.
Сто звезди повдигат рамене
и ми казват Луната да питам.
А тя, самата разделена на две,
смръщено-усмихната ме поглежда:
- Как не разбраха тези мъже,
че любовта е само... Надежда.
Честито Рождество на Всички!
Бъдете живи и здрави и вярвайте - и в невъзможните неща!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Мишев Все права защищены
