Тъща на госье

Тъщата на госье ми дойде.

Реко два-три дъна чме изтраем!

Оно па гю не е за сефте!

Она че си орати, я че траем.

Мину недея, минуше две,

а она не миисли да си оди!

Пет-шес пути дъньом че еде,

щом е с месо, све че се нагоди!

Га е посно ръгне по малуту

що намира кусур на чорбуту,

обиколи свите ни комшие

и гьм кае, че не еде помие!

Я трая, трая, ма ме не свърта!

Колко време дом че се повърта?

Едно ютро стану у тъмницу,

узе от тавън едну шушеницу,

посоли гю с малко мишемор

за преко све да манем тия зор!

До вечеру гю изеде свуту

и па пойде да оди по малуту!

Реко, че ночту че се прекара.

Къде ютро чу, че се отвара

куфнята. И я еднък стърча.

Кат улезо гледам гю-она!

Две филие леб си отрезала

и със масло си гьи намазала,

па връз ньег турила шушеницу

да си нагаджа дъртуту гузицу!

Мслим си: оно че те отруе!

А и тъстът байдава не пцуе!

Он отдавна теб те е разбрал,

ама я до съга що съм спал?

Леле, па като се ядоса,

едън кръпель от двор добара

и със ньег гю показа вратата.

Стегну си багажъкът жената

и си отиде у съвиняло.

Йош не беше слънце изгреяло.

А кага у собе се прибра

мойта обеднъга ме пита:

нана доле спи ли? Реко: спи!

Па си мислим: я гю уреди!

Скоро я не вервам дом да дое,

що със кръпель пак че да си пое!