2 мая 2008 г., 11:12  

Завръщане

7.2K 1 29

 

 

Ако има кътче на земята,

при което вечно ще се връщам,

то е кръстено със имената:

"роден град" и "бащината къща".

 

Там е спряло времето за мен –

не отлита и не остарява.

Спомени от първия ми ден

живи във сърцето ми остават...

 

Днес ликува моята душа.

Цялата Земя с любов прегръщам.

Всяка болка тук ще заглуша –

в моя град и в родната ми къща.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно чувство си описала - наистина по прекрасен начин!!!
    Поздрави!
  • Радвам се,че те открих.
    Май сме се разминали във времето.
    Пишеш завладяващо!!!
  • "Днес ликува моята душа.
    Цялата Земя
    с любов прегръщам."

    Усетих прегръдката ти
    Искрени поздрави за стиха и емоцията.


  • Много ми е скъп този стих, приятели.
    Трогнахте ме с вашите отзиви.
    И ви благодаря - с обич!
  • Много вълнуващ носталгичен стих! Браво, Елица!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...