У дома
705
0
0
Загубихме се с теб във времето,
разделени с дни наред.
Къде отлитнаха мечтите,
къде живеем с теб?
Колко обещания, молби...
колко хубави очи.
Колко дни и месеци дори
живеем с оправдания, лъжи,
колко моите очи
ще търсят теб в зори.
Колко нощи все сама
трябва да те чакам аз сега.
Колко утрини сама
ще обикалям пак сама.
И когато пак се появиш,
какво...
зная, ще ми се усмихваш,
ще ме целуваш,
ще шептиш...
По-щастлива ли ще съм,
по-засмяна,
с нова вяра.
Е, зная, кой си ти,
зная и колко ме боли.
Когато твойта мъка разбера,
ще се завърна у дома.
разделени с дни наред.
Къде отлитнаха мечтите,
къде живеем с теб?
Колко обещания, молби...
колко хубави очи.
Колко дни и месеци дори
живеем с оправдания, лъжи,
колко моите очи
ще търсят теб в зори.
Колко нощи все сама
трябва да те чакам аз сега.
Колко утрини сама
ще обикалям пак сама.
И когато пак се появиш,
какво...
зная, ще ми се усмихваш,
ще ме целуваш,
ще шептиш...
По-щастлива ли ще съм,
по-засмяна,
с нова вяра.
Е, зная, кой си ти,
зная и колко ме боли.
Когато твойта мъка разбера,
ще се завърна у дома.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Микаела Фараон Все права защищены
