5 дек. 2015 г., 15:16

У дома

586 0 6

У дома

 

Гледахме се час и половина.

Изговорихме неща- дузина.

Шепнехме си, взаимно мечтахме.

И за кой ли, кой  ли път разбрахме,

че са били предопределени

нашите съдби, да бъдат слени.

Търсихме се толкова години-

всеки своя дълъг път изминал.

И когато, стигнали към края

( да се чудим- в Ада или в Рая),

се открихме- малко посребрени,

със лумбаго, с разширени вени,

с косопад, със сенки под очите,

с колена от тежести присвити.

Себе си във другия видяхме,

че сме огледални, осъзнахме-

с неизменна, между пръстите, цигара

и със самотата- стара, много стара...

В кръговрата на живота, като млади,

минахме Чистилището- Ада.

Не е нужно друго и да зная-

ами ние сме си у дома- във Рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...