5 дек. 2015 г., 15:16

У дома

588 0 6

У дома

 

Гледахме се час и половина.

Изговорихме неща- дузина.

Шепнехме си, взаимно мечтахме.

И за кой ли, кой  ли път разбрахме,

че са били предопределени

нашите съдби, да бъдат слени.

Търсихме се толкова години-

всеки своя дълъг път изминал.

И когато, стигнали към края

( да се чудим- в Ада или в Рая),

се открихме- малко посребрени,

със лумбаго, с разширени вени,

с косопад, със сенки под очите,

с колена от тежести присвити.

Себе си във другия видяхме,

че сме огледални, осъзнахме-

с неизменна, между пръстите, цигара

и със самотата- стара, много стара...

В кръговрата на живота, като млади,

минахме Чистилището- Ада.

Не е нужно друго и да зная-

ами ние сме си у дома- във Рая.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...