У дома
У дома
Гледахме се час и половина.
Изговорихме неща- дузина.
Шепнехме си, взаимно мечтахме.
И за кой ли, кой ли път разбрахме,
че са били предопределени
нашите съдби, да бъдат слени.
Търсихме се толкова години-
всеки своя дълъг път изминал.
И когато, стигнали към края
( да се чудим- в Ада или в Рая),
се открихме- малко посребрени,
със лумбаго, с разширени вени,
с косопад, със сенки под очите,
с колена от тежести присвити.
Себе си във другия видяхме,
че сме огледални, осъзнахме-
с неизменна, между пръстите, цигара
и със самотата- стара, много стара...
В кръговрата на живота, като млади,
минахме Чистилището- Ада.
Не е нужно друго и да зная-
ами ние сме си у дома- във Рая.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
