"У дома"
573
0
0
Мъничка планета.
дето все се връщам.
Носят ме нозете,
повеждат ме към къщи.
Ухание ме упоява,
ухание на свое.
Усещам. че дете оставам,
когато въздухът е мой.
Когато мой е и килимът,
и моя даже светлината.
Тук вечно за дете ме взимат-
едничко царство на земята.
11.04.1994г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веси Филипова Все права защищены
