8.02.2023 г., 20:48 ч.

"У дома" 

  Поезия » Философска
130 0 0

Мъничка планета.

дето все се връщам.

Носят ме нозете,

повеждат ме към къщи.

 

Ухание ме упоява,

ухание на свое.

Усещам. че дете оставам,

когато въздухът е мой.

 

Когато мой е и килимът,

и моя даже светлината.

Тук вечно за дете ме взимат-

едничко царство на земята.

 

                     11.04.1994г.

© Веси Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??