Endlesss
95 112
13 сент. 2012 г., 22:54

Убежище 

  Поэзия » Другая
438 0 5
 

Не намерих убежище в себе си.

Тази нощ съм припламнал се кошер.

Вълци вият, край пълни луни,

със стъкленото си око ме гледа вещер.

Не намерих.

Преобърнах си кожата 

и ранима

приседнах на стръмното.

Под мене  пируваха призраци 

и изяждаха части от тъмното.

Заплетох с пръстите си тишина,

наметнах я през рамото като одеяло.

Не знам - боли ли споменът от самота,

или очите потъмняват от неправда...

 

И винаги - сглобявам се до цялост,

онази цялост, искана от другите.

Прекрачвам през света, изтлял до бяло,

с най-новата си кожа. На илюзиите.

 

~Endless~

 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??