Убежище
Не намерих убежище в себе си.
Тази нощ съм припламнал се кошер.
Вълци вият, край пълни луни,
със стъкленото си око ме гледа вещер.
Не намерих.
Преобърнах си кожата
и ранима
приседнах на стръмното.
Под мене пируваха призраци
и изяждаха части от тъмното.
Заплетох с пръстите си тишина,
наметнах я през рамото като одеяло.
Не знам - боли ли споменът от самота,
или очите потъмняват от неправда...
И винаги - сглобявам се до цялост,
онази цялост, искана от другите.
Прекрачвам през света, изтлял до бяло,
с най-новата си кожа. На илюзиите.
~Endless~
