Endlesss
95 112
Sep 13, 2012, 10:54 PM

Убежище 

  Poetry » Other
457 0 5
 

Не намерих убежище в себе си.

Тази нощ съм припламнал се кошер.

Вълци вият, край пълни луни,

със стъкленото си око ме гледа вещер.

Не намерих.

Преобърнах си кожата 

и ранима

приседнах на стръмното.

Под мене  пируваха призраци 

и изяждаха части от тъмното.

Заплетох с пръстите си тишина,

наметнах я през рамото като одеяло.

Не знам - боли ли споменът от самота,

или очите потъмняват от неправда...

 

И винаги - сглобявам се до цялост,

онази цялост, искана от другите.

Прекрачвам през света, изтлял до бяло,

с най-новата си кожа. На илюзиите.

 

~Endless~

 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??