Очите ти оставят отпечатък
по моя гръб – и го превръщат в рана.
Обърнах се – ти вече бе оттатък –
сред диплите на тъмнина смълчана.
А стъпките затрупват булеварда
и бавно вечерта ще ги погълне
под ритмите от песента на барда,
спохождащ ме единствено насъне.
Дървета, свили пръсти за молитва,
прекръстиха умиращия залез.
И зная, че е късно да отлитна.
Нима усещаш липсата? Едва ли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.