Убиец в дъжда

Тя тичаше по мократа алея

и после влезе в дивната гора.

Задъхано от страх, сърцето ù немее

от приближаващите стъпки под дъжда.

Обърна се, видя го, пак побягна,

"къде ли да се скрия" мислеше си тя,

но ето, той догони я и хвана,

притисна я към свойте рамена.

Ръцете му държаха здраво

и даже я целуна след това,

а тя извърна си главата вляво,

но съпротивата и не успя.

Принудена да се целува с него,

разголи бавно нежната си гръд

и в този страх и страст без екот

дори погали мъжката му плът.

Хареса ù, отпусна се и стана друга,

усети пулса му забързан как тупти,

това събуди в нея звярът блуден

и зъби в шията му тя заби

и смучеше с налада до несвяст.

Последната му капка кръв щом бе изпита,

доволно тя изтри устата си с ръка,

почувства се по-нова, по-честита.

Трупът се свлече в мократа трева,

безжизнен, ням, но с поглед питащ,

а силуета на убийцата се сля с нощта,

сред отговорите каква е всъщност.